Юлиан Велков: Благодарение на експедицията, увлякох със себе си много хора, мои приятели, роднини, и дори децата ми!
Днес имаме удоволствието да ви представим точно този човек – Юлиан Велков. Той е първият участник, който успя да посети абсолютно всички обекти в приложението и заслужено да отключи най-високия ранг – „Легенда“.
За Юлиан Понор не е просто карта с точки за отбелязване, а място за уют, тишина и споделени емоции с приятели и семейство. Срещнахме се с него, за да ни разкаже как се стига там, където пътеките изчезват, кои гледки спират дъха и какво е усещането да си първият, превъртял „играта“ на живо.
Потопете се в разказа на един истински планинар.
Разкажи с няколко думи за себе си, предполагам си човек, който обича да прекарва време в планината?
Здравейте. Казвам се Юлиан Велков на 46 г. Работя в сферата на услугите. Планината я обичам още от дете, но в последните години интересът ми се засили! В планината се чувствам уютно, търся спокойствие, тишина и красиви гледки.
Какво те привлече в идеята за Експедиция Понория? Защо реши да се включиш в това приключение?
Отдавна следя ТД Понория, когато разбрах за приложението веднага осъзнах, че това е моето нещо, нещо различно, ново, което те кара да посетиш още и още обекти. “Голяма краста е” така да се каже 😁. Едно съчетание от любовта към планината преплетено с елементи на съревнование.
Какъв подход избра за да стигнеш до обектите? Пеша, с колело или МПС?
Предимно пеша, а в някои случаи и с колело. Разбира се някои от обектите изискват транспортиране и с автомобил.
Кой обект ти хареса най-много?
Не искам да ги степенувам по важност, всички обекти са много красиви, всеки носи своя чар, но мога да изтъкна някои. Забравената махала “Меча поляна” крие своята мистика, сгушена дълбоко навътре в Понор. Върховете Торсилова могила и Каишов-застанали величествено на първа линия, с уникални гледки. Водопадите, скалните феномени, Столо – всичко това е едно пиршество за сетивата ☺️. Единствено мога да отбележа “Творческа къща Петрохан”, че не ме впечатли особено
Имаше ли обект, който те изненада с нещо? Обект, който си посетил просто защото е в списъка, но на място си открил, че всъщност е много интересен по някакъв начин.
Да, определено слепите долини, известни като Магарешници ме плениха. Също така връх Грохотен, който съм изкачвал още от дете, може би над 30 пъти, но до самата кота на върха не бях достигал.
Кое беше най-трудното по време на експедицията? Имаше ли критични моменти?
Оо, разбира се 😁 имаше много предизвикателства, няколко пъти замръквах по пътеките. Има обекти, без маркировка, до които търсех, но не намирах път. До Понорското конче успяхме да се качим чак от третия път 😁, на Сърбеница също не успях от първия. До Меча поляна опитах и два пъти с колело. Разчитах само на google maps и google earth.
Разкажи ни някоя забавна история при посещенията ти до обектите.
Тук е момента да споделя, че благодарение на експедицията, увлякох със себе си много хора, мои приятели, роднини, и дори децата ми. При първият ми опит да изкачим Сърбеница, бях взел с мен малката ми дъщеря, тръгнахме от с. Зимевица, отначало всичко беше наред, постепенно пътищата се свиваха, пътечките изчезваха, и накрая се озовахме в гората под върха, и не намерихме път напред, върнахме се, но разходката беше чудесна 😃
Какво е цялостното ти усещане за приключението, заслужаваше ли си? Ако знаеше какво те очаква щеше ли да се захванеш?
Разбира се! Това беше едно невероятно приключение, което заслужава всяка капчица под, всяка крачка! И нищо не свършва до тук, вече има нови цели – всички обекти да бъдат посетени по 2(3)пъти, да открием и посетим нови върхове, които не са в експедицията, но са в любимата ни Понор планина!
Какво би казал на онези, които вече вървят по твоите стъпки или тепърваше ще започнат Експедицията?
Дерзайте, не се отказвайте, апетита идва с яденето, комбинирайте и съчетавайте обектите, направете си план.
Опознайте планината по забавен начин 🙂
Понор планина ви чака❤️
