Преди време попаднахме на новина за акция, в която се приканваха туристите да се включват в залесяването на Понор планина. Разбира се, тази информация ни заинтригува да прочетем повече за това. Изненадата ни беше голяма, когато разбрахме, че инициативата ще се проведе при село Понор, което според нас е разположено далеч извън границите на нашата любима едноименна планина.

Бърза справка в Wikipedia (доколкото може да ѝ се довери човек) показа, че селото е разположено в Понор планина, на южния склон на Западна Стара планина в полупланински карстов район.

Наскоро пък гостувахме в Нощен Хоризонт, във връзка с нашето участие в Българския планинарски съюз. Там отново стана дума за Понор планина и нейното разположение. Обади се един слушател, който опонира, че всъщност Понор планина се простира чак до Драгоман, Сливница и Костинброд. Та нали и село Понор носи името на планината, как няма да се намира в нея?!

Тези примери ни наведоха на мисълта, че съществува неяснота за точните граници на Понор планина и се заехме да изясним този въпрос. Тъй като знанията ни по геология и строеж на земната кора не са до там задълбочени, че да можем да подкрепим тезата си със собствени изследвания и доказателства, ще си послужим с труда на онези, които са бродили по планините преди нас, изучавали са ги и са ги описали. Следват цитати от очерци на планината, издавани през годините от различни автори.

1. Българските планини от Момчил Цветанов, Издател „Домино“, 2014 г., стр. 263
Понор се ограничава на север от описаната по-горе южна граница на дела Козница, като по река Пребойница от водослива ѝ с Дружевска до вливането ѝ в река Искър граничи за кратко с Врачанска планина. На изток граница са Искърският пролом и река Искър от водослива с река Пребойница на юг до водослива с Искрецка река. На юг граници са Искрецка река и спускащата се на запад от Бучин проход Шумска река до водослива ѝ с река Нишава. На запад достига долината на Гинска река под Петроханския проход…

2. Вълчев, Б., Г. Начев. 2015. Геоложки феномени в Понор планина (Западна България). – Год. МГУ, 58, св. I – Геол. и геофиз., 45-54. ISSN 1312-1820 (свали)
Този дял на Западна Стара планина, отделен от реките Нишава (от запад), Пробойница (от североизток), Искър (от изток) и Искрецка (от юг), предоставя отлични възможности за наблюдаването и изучаването на разнообразието от геоморфоложки обекти, оформени в триаските и юрските карбонатни скали, както и в кватернерните наслаги.

Понор планина е дял от Западна Стара планина, ограничен от реките Нишава (от запад, известна в този участък като Гинска), Пробойница (от североизток), Искър (от изток) и Искрецка (от юг, западно от с. Искрец, известна като Козля), като единствено неясна е част от северната й граница с Козница.

3. Стара Планина, Пътеводител от Георги Чорчопов и Тодор Тодоров, Държавно издателство „Медицина и физкултура“, 1987 г., стр. 52 (свали)
Южно от Кознишкия дял се простира обширна платовидна област, известна под името Понор. Западната й граница минава през Петроханската седловина и долината на Гинска река (Нишава), а на изток е ограничена от р. Искър. Южната граница следи меридионалните долини на Искрецка река — ляв приток на Искър, и Шумска река (Шумско понижение) — ляв приток на Нишава. Двете реки са разделени от нисък и плосък вододел.

4. Понор Планина от Васил Стоицев и Панайот Нейковски, Държавно издателство „Медицина и физкултура“, 1975 г., стр. 3-5 (свали)
Криволичещият в своя живописен пролом Искър огражда Понор планина от изток. На юг и запад планината се ограничава от Искрецката и Брезенската река, а на север тя достига до бистрите води на р. Пробойница.

На север платото постепенно се издига и преминава в стръмен склон, по който се спускат бързи планински рекички. Те извират високо горе от Козница…

5. Западна Стара планина от Д. Димитров, Г. Данов, К. Воденичаров, Държавно издателство „Медицина и физкултура“, 1963 г.
Северно от Мала планина и на запад от р. Искър между долините на левите ѝ притоци Искрецка река и Прибойница се простира Понор планина. На запад тя достига до Петрохан, а на северозапад постепенно преминава към Козница.

6. Стара Планина, Пътеводител от Георги Данов, Ив. Райков, П. Бетовски, Държавно издателство „Медицина и физкултура“, 1958 г., стр. 33 (свали) и
7. Стара Планина от Л. Динев, Л. Мелнишки, Издателство „Наука и изкуство“, 1962 г.
На картите в двете книги може да се види как Понор граничи на юг с Мала планина през долината на Искрецка река.

8. Водопадите в Понор планина от Вл. Попов и Вл. Бешков (свали)
Понор планина се издига западно от р. Искър като самостоятелен дял в Западна Стара планина. На запад тя достига Гинска река, а на север постепенно преминава в южния склон на Козница планина.

9. Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове растения в България по модела на растителните микрорезервати, стр. 13 (свали)
Понор планина, на територията на общ. Годеч и Своге.

10. Интернет страница на Пещерен клуб Под Ръбъ (линк)
Понор планина е разположена между Петроханския проход и река Гинска (Нишава) от запад, от река Искър на изток, от юг се ограничава от реките Козля и Искрецка, а от север от Кознишкия рид и река Пробойница.

Единодушието на авторите, на този не малък брой източници, може да се приеме като силен довод по въпроса за границите на Понор планина. Възможно е някои от краеведите да са се повлияли едни от други, но това само показва, че по темата има консенсус. Всичко изписано до тук може да се обобщи по следния начин.

Понор планина е дял от Западна Стара планина на териториите на общините Своге и Годеч.

Най-безспорната граница на планината е източната – Искърският пролом и река Искър, които отделят Понор от Голема планина, в отрязъка между река Пробойница и Искрецка. Североизточната граница преминава по протежението на Пробойница до нейните извори на запад. На север Понор граничи с друг дял на Стара планина – Козница. Къде е точната граница между двата дяла никой не се наема да каже с точност. Все пак релефът им се различава значително. Докато Козница има по-високи, стръмни и ясно изразени върхове, Понор е по-скоро плато с по-малки вариации в надморската височина.

Западна граница на планината е долината река Нишава (или Гинска) от Петрохан до град Годеч, където е водослива ѝ с река Шумска. Последната оформя южната граница заедно с река Козла и Искрецка. На юг от тази линия са планините Чепън и Мала планина и твърдението, че Понор достига чак до градовете Драгоман, Сливница и Костинброд необяснимо разширява границите му.

На запад от Понор пък са планините Видлич и Берковска. Ако погледнете картата няма как да не ви се стори логично, че югозападните граници на планината опират чак до град Годеч. Долините на реките съвсем ясно оформят планината.

Ако си позволим да стигнем и по-далеч, можем да кажем, че Понор планина има два дяла – Малък и Голям. За условна граница между тях може да се приеме поречието на река Брезенска от водослива ѝ с река Искрецка, през село Брезе, по пътя който го свързва със село Бракьовци до местността Полеглица (връзката с шосето през Петроханския проход).

Използвана карта kade.si

Ако имате ваши доводи за границите на Понор планина, ще се радваме да ги споделите с нас в полето за коментари по-долу.

Коментари